Една от най-противоречивите ваксини в днешно време е срещу коклюш или иначе казано –  магарешка кашлица. Разкритията за ефекта от тази ваксина през последните години водят до голямата дилема пред здравните организации на различните държави, които трябва да решат дали изобщо да се ваксинира и ако се ваксинира колко често и как да се прави това?!

Дилемата се поражда от факта, че според изследователите, ваксинираните хора развиват типичните симптоми на магарешка кашлица все по-рядко, но предават бактериите с такава скорост и в такива количества, каквито преди са се считали за невъзможни. Всъщност, според учените, днес рискът от заразяване идва главно от ваксинираните.

Австрийският журналист Берт Егартнер, който се е заел да направи сериозно изследване за ползите и вредите от ваксините в книгата си „ДОБРИ И ЛОШИ ВАКСИНИ. Изчерпателно ръководство“ описва как държавите реагират на пробелама със заболяването магарешка кашлица (коклюш) и ваксинирането срещу него:

„Ваксинирайте повече, ваксинирайте различно,
изобщо не ваксинирайте? 

Как сега човек може да се изправи пред тази дилема?
Немската ПКВ (Постоянна комисия по ваксините) препоръчва първичната ваксинация срещу коклюш с четири дози: три през първите шест месеца и след това около първия рожден ден на детето. Тази схема 3 + 1 се прилага в Швейцария, а също и в САЩ, Австрия и Италия. В началото на 2010 година някои други страни преминаха към схема 2 + 1.

Попитах Ян Лайдъл, дългогодишен председател на ПКВ, защо Германия се придържа към схемата 3 + 1. Той отговори, че самият той е за по-малък брой ваксини, както е в Австрия, но ПКВ се нуждае от доказателства, че една различна схема няма да навреди повече. А за това няма достатъчно доказателства. Следователно Германия трябва да остане със стария план.

Означава ли това, че Австрия, Италия и други страни са неподготвени и ваксинират както им падне? „Не бих казал подобно нещо“, отговори Лейдел. „Просто съществува проблем с интерпретацията на титрите на антителата. Не може да се прецени точно какво количество са, тъй като това са само спомагателни количества.“

Има аргументи и за двата способа на ваксиниране. В международен план пътят очевидно води до повече, вместо до по-малко ваксинации против коклюш.

Американските власти искат да преразгледат плана за ваксиниране и по-специално кога да бъде последната. В ЕС специалистите по ваксинациите препоръчват и допълнителни ваксинации за подсилване на защитата. Сега в САЩ и в Германия се препоръчват шест ваксинации срещу коклюш до осемнадесетгодишна възраст. Освен това напоследък препоръката за възрастни е да опресняват ваксината на всеки пет години, но тук е и уловката: не се предлага самостоятелна ваксинация срещу магарешка кашлица.

Ако искате да следвате препоръката, трябва да купите тройната комбинация (с добавените ваксини за дифтерия и тетанус) или четворната (с добавена към трите и полиомиелитна ваксина).

Хората, които вече са прибягвали до лекарска помощ с двете ваксини, се дърпат от тази перспектива, тъй като твърде малкото разстояние между реимунизациите срещу тетанус и дифтерия увеличава риска от неприятни странични ефекти.“

В книгата си „ДОБРИ И ЛОШИ ВАКСИНИ. Изчерпателно ръководство“ Берт Егартнер,  запознава читателите с историята на всички общоприети ваксини, за добрата и лошата им страна и за страничните ефекти от тях. В нея има още много полезна информация, която всеки съвременен гражданин трябва да знае, за да се погрижи добре за своето здраве и здравето на децата си.

Берт Егартнер, „ДОБРИ И ЛОШИ ВАКСИНИ. Изчерпателно ръководство“