Пречи ли кърменето на успеха на ваксинацията?

Пречи ли кърменето на успеха на ваксинацията?

Противоречиви резултати от изследвания на ефекта от ротавирусната ваксина пораждат тревожния въпрос: Пречи ли кърменето на успешната ваксинация?

Повечето хора се заразяват от ротавирус през първите три години от живота си. Тогава инфектирането е три пъти по-високо и често срещано в сравнение със следващите години. Симптомите могат да бъдат лека треска, временно повръщане и воднисти изпражнения. При тежки случи се появяват коремни спазми, повръщането и диарията могат да бъдат тежки и да продължат няколко дни. Децата често имат температура, коремни болки и са много изтощени.

Ротавирусните ваксини имат две важни роли:
Първата: в индустриализираните страни те имат за цел да намалят случаите придружени от тежко повръщане при кърмачета и по този начин да намалят огромния брой на хоспитализираните.
Втората: тези ваксини са насочени предимно към драстично намаляване на диарията и смъртните случаи, свързани с ротавирусите в развиващите се страни.

Автрийският журналист Берт Егартнер е направил подробно проучване по темата за ваксините, което е описал в книгата си „Добри и лоши ваксини“ и ето какво пише за връзката между кърменето и ефекта от ваксината:

„Изследвания показват колко ненадеждни са данните предоставени от фармацевтичните компании, които освен че изготвят данните, ги и контролират сами, когато се стигне до навлизането на ваксината в реалния живот и до реалното ѝ приложение. Отличните резултати от проучванията след приема на ваксината не могат да се повторят на практика в по-бедните страни. В Латинска Америка ефикасността на ваксината за предотвратяване на сериозен гастроентерит (стомашно-чревно възпаление) беше все още на стойност 80,5 процента в сравнение с процента при плацебо групата, а в Европа е 87,1 процента.

В индустриализираните страни положителният ефект се запази и това доведе до значително намаляване на хоспитализация в случаи на тежка диария. От друга страна, кампаниите за ваксиниране в развиващите се страни все още не са дали очакваните резултати. Ефективността на ротавирусната ваксина спада, понякога значително, под 50 процента. В Гана, например, ваксината регистрира едва 39,3% ефективност, 48,3% в Бангладеш и 49,4% в Малавите.

В търсене на обяснение за тези разлики в ефекта от ваксината, американските учени излязоха с идеята да сравнят естеството на кърмата на кърмещи жени. Сун-Сил Мун и Умеш Парашар и техният екип от Здравния отдел по контрол и превенция (CDC) анализираха млякото на кърмещи майки в Индия, Виетнам, Южна Корея и САЩ и откриха невероятни разлики, които могат да дадат възможно обяснение за много по-ниския защитен ефект на ваксината точно по въпроси, които засега са енигма, но чиито отговори е нужно да знаем.
Докато в млякото на кърмещите жени в САЩ бяха открити сравнително ниски титри на антителата срещу ротавируси, данните за кърмата на жените от Виетнам, Южна Корея и особено сред кърмачките в Индия, показват пикови нива на тези неутрализиращи антитела. И трите вида жив вирус, съдържащи се във ваксината, се атакуват яростно от имунната система и се неутрализират от кърмата, съобщават изследователите. В страни, където ротавирусът е сериозен здравословен проблем, естествените защитни мерки на имунната система изглежда са най-силни. Отдавна е известно, че бебетата на кърмачките имат предимството на значително понижен риск от тежки ротавирусни инфекции в сравнение с бебета, които не са на кърма.

По време на голямо проучване в Индия международен екип от учени изследва 700 деца с ротавирусни инфекции и техните условия на живот. Половината от децата са заразени у дома, а другата половина в болницата. Основните разлики бяха следните:
Тежестта на инфекцията е значително по-висока при хоспитализирани деца.
От хоспитализираните деца само 35 процента са кърмени, докато от децата, които си остават у дома, 74 процента са на кърма.

Турско проучване показа два пъти по-висок риск от ротавирусна диария при деца, които не са кърмени. Като защитен фактор е посочен един компонент на кърмата (лактадхерин), който възпрепятства дублирането на вирусите.

Но какви са изводите на учените от CDC от Атланта? Дали ще дадат на онеправдания свят някакъв съвет? Ще споделят ли своята мъдрост с тях?

Това, което авторите на изследването Мун и Парашар доказват тук, трябва да се остави на езика, за да усетите всички аромати. В своето проучване те пишат: „По-ниската имуногенност и ефикасност на ротавирусната ваксина в бедните развиващи се страни може да се обясни поне отчасти с по-високите титри на IgA (лактадхерин) в кърмата и тяхната неутрализираща активност в организма на кърмачетата. При ваксинация кърмата може ефективно да намали потентността на ваксината. Стратегиите за спиране на кърменето по време на ваксинацията с цел избягване на този негативен ефект, трябва да бъдат научно разработени и да се прецени доколко са правилни.“

Речено, сторено. Самите Мун и Парашар се захванаха за работа и заминаха с изследователски екип за Пакистан, където тестваха дали може да се постигне някакъв различен ефект, ако кърмата се замени с друго. В тяхна защита категорично трябва да се заяви, че учените не са искали изцяло да забранят кърменето. Поне не веднага. На първо място са искали да проверят дали ваксината би имала по-благоприятен ефект, ако майките изчакат поне един час след като бебетата са ваксинирани, и чак тогава да им дадат кърма. Това проучване е финансирано от Фондация „Мелинда и Бил Гейтс“. Участвали са 353 майки и техните бебета. С жребий били отделени половината от жените, които трябвало да се съобразят с периода на изчакване, преди да накърмят бебетата си, а на другата половина не се дали никакви ограничения. И какво мислите, че се получи?

Пълно фиаско! Ефективността на ваксината е спаднала до рекордно ниските нива от 28,2 процента в едната група и 37,8 процента в другата. След втората ваксина, ефикасността не се повишава, какъвто обикновено е случаят, а се понижава съответно до 16,6 и 29,1%. И за пълно объркване на всички участващи и на провеждащите експеримента, по-високите стойности на ефективност не идват от тези жени, които правят прекъсване в кърменето, а са регистрирани при жените, които са кърмели веднага след поставяне на ваксината. Какво трябва да се прави с такива мистериозни резултати, които не се подчиняват на никаква логика? Мун и Парашар бяха напълно отчаяни. В настоящата си работа те пишат, че се нуждаят от напълно различни концепции за ваксината. Принципът на орална ваксинация с живи вируси се провали.

Вместо това е крайно време да помислим за ваксините, които се инжектират и заобикалят по дяволски хитър начин защитните механизми на детския организъм, независимо дали тази тези механизми се изграждат благодарение на кърмата, или не. В обобщение това означава, че ваксинацията напълно се е провалила в най-важната си задача, а именно: намаляване на смъртността при ротавирусна диария в развиващите се страни.

В Германия ваксината намалява хоспитализацията на болните от вируса и това само по себе си е положителен резултат. Но ако за това се заплаща с цената на увеличаване на животозастрашаващите инвагинации, този успех отново заминава по дяволите.

Защото, нека си спомним как швейцарските медицински служби заявиха, че, „ротавирусната болест не причинява смърт в тази страна“ и по тази логика ваксината също не би следвало да води до смъртни случаи. Докато всички навързани фактори са внимателно изяснени, за Германия и Австрия ваксинацията си остава с потенциално по-висок риск от самата болест.“

Берт Егартнер, „ДОБРИ И ЛОШИ ВАКСИНИ. Изчерпателно ръководство“

 

Facebook Comments