Защитен ли е организмът ни с ваксината срещу тетанус?

Защитен ли е организмът ни с ваксината срещу тетанус?

Никак не е лесно да се разбере как работи принципът на активната ваксинация срещу тетанус. Причината за заболяването е невротоксин, който се появява при размножаването на бактериите на тетануса. Ваксината се опитва да стимулира имунната система да образува антитоксини, които трябва да неутрализират токсините на тетануса при спешни случаи.

Но дали така организмът е защитен?

В просторното си изследване за ваксините „Добри и лоши ваксини. Изчерпателно ръководство“австрийският журналист Берт Егартнер пише следното:

„Знае се, че едно заболяване от тетанус никога не е оставило след себе си имунитет. Как тогава ваксинацията ще ни защити? Отговорът на експертите е, че тетанусът произвежда много силен токсин, но само в много малки количества. Прекалено, прекалено малко, за да предизвика траен имунен отговор на организма. За разлика от малкото количество токсин при еднократно заболяване, ваксината работи със значително по-голямо количество токсоид и именно затова се постига защитен имунитет, който продължава около десет години. Засега експертите и онези, които като мен търсят ясни доказателства за това твърдение, ще бъдат разочаровани.
Известната розова книга, публикувана и редовно актуализирана от Министерството на общественото здравеопазване на САЩ (CDC), съдържа натрупаното ни познание за ваксините и за заболяванията, които те предотвратяват. За ефикасността на ваксината, на страница 347, под „Токсоид за тетанус“ се намира следното забележително изречение и то гласи: „Ефикасността на токсоида никога не е била тествана в отделен тест на самата ваксина“.
Крайно интересно! Въпреки това, обикновено се приема, че ефективността е даденост, нещо напълно сигурно. Министерството на здравеопазването на САЩ твърди, че първичната имунизация задейства защитните титри на антителата и следователно клиничната ефективност е „близка до 100 процента“. Фактът, че ваксината работи добре може да се подкрепи и с това, че „случаите на тетанус при ваксинирани лица, на които е бита и втора ваксина десет години след предишната, са много голяма рядкост“.
По този начин стигаме до заключението, че няма проучвания, които да конкретизират ефикасността на ваксината, но тъй като при ваксинираните индивиди има много редки случаи на тетанус, се смята, че ваксината действа. Към това твърдение се присъединяват и повечето експерти, които като цяло са критично настроени към ваксините.“

Берт Егартнер,  „ДОБРИ И ЛОШИ ВАКСИНИ. Изчерпателно ръководство“

Facebook Comments